privilege
- privilege
{'privilidʒ}
I. n привилегия, изключително право, предимство, преимущество
it is a PRIVILEGE to истинско удоволствие/чест e да
PRIVILEGE of parliament, parliamentary PRIVILEGE неприкосновеност на членовете на парламента
II. 1. давам (някому) привилегия/право, привилегировам, облагодетелствувам, освобождавам (някого) от задължение
2. давам (някому) право на неприкосновеност
* * *
{'privilij} n привилегия, изключително право; предимство(2) {'privilij} v 1. давам (някому) привилегия/право, пр
* * *
привилегировам; привилегия; предимствo; преимущество;
* * *
1. i. n привилегия, изключително право, предимство, преимущество
2. ii. давам (някому) привилегия/право, привилегировам, облагодетелствувам, освобождавам (някого) от задължение
3. it is a privilege to истинско удоволствие/чест e да
4. privilege of parliament, parliamentary privilege неприкосновеност на членовете на парламента
5. давам (някому) право на неприкосновеност
* * *
privilege[´privilidʒ] I. n 1. привилегия, изключително право; предимство, преимущество; it was a \privilege to hear him speak истинско удоволствие беше да го чуе човек да говори; \privilege of parliament, parliamentary \privilege неприкосновеност на членовете на парламента; bill of \privilege петиция на член на Камарата на лордовете да бъде съден от специален съд; writ of \privilege заповед за освобождаване от арест на лице, което се ползва с право на неприкосновеност; 2. законно право на всеки човек в съвременна конституционна държава; II. v давам привилегия (на някого), привилегировам (някого); освобождавам (някого) от задължение.
English-Bulgarian dictionary.
2013.
:
Look at other dictionaries:
privilège — [ privilɛʒ ] n. m. • 1190; var. privilegie, priviliège; lat. jurid. privilegium « loi concernant un particulier » 1 ♦ Droit, avantage particulier accordé à un seul individu ou à une catégorie, en dehors de la loi commune. ⇒ apanage. Concéder,… … Encyclopédie Universelle
privilege — priv·i·lege n [Latin privilegium law affecting a specific person, special right, from privus private + leg lex law] 1: a right, license, or exemption from duty or liability granted as a special benefit, advantage, or favor: as a: an exemption… … Law dictionary
privilege — Privilege. s. m. Faculté accordée à un particulier, ou à une Communauté de faire quelque chose à l exclusion de tous autres. Un beau privilege. privilege exclusif. un privilege fort estendu. un privilege nouveau. un privilege d imprimer. un… … Dictionnaire de l'Académie française
Privilege — • A permanent concession made by a legislator outside of the common law Catholic Encyclopedia. Kevin Knight. 2006. Privilege Privilege … Catholic encyclopedia
privilege — priv‧i‧lege [ˈprɪvlɪdʒ] noun 1. [countable] a special advantage given to a small group of people, organizations, countries etc: • The new trade privileges will enhance Vienna s effort to attract US companies. • The Treasury will allow dealers to … Financial and business terms
Privilege — Privilège Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Privilege — Priv i*lege, n. [F. privil[ e]ge, L. privilegium an ordinance or law against or in favor of an individual; privus private + lex, legis, law. See {Private}, and {Legal}.] [1913 Webster] 1. A peculiar benefit, advantage, or favor; a right or… … The Collaborative International Dictionary of English
privilege — Privilege, C est à dire, une loy particuliere, pour ou contre aucun, Priuilegium, Vacatio. Toute ville qui jouissoit de mesmes privileges que la ville de Rome, Municipium. Le privilege aux bourgeois, Ius municipum, et ciuile. B. Crier par vertu… … Thresor de la langue françoyse
Privilege — Priv i*lege, v. t. [imp. & p. p. {Privileged}; p. pr. & vb. n. {Privileging}.] [Cf. F. privil[ e]gier.] [1913 Webster] 1. To grant some particular right or exemption to; to invest with a peculiar right or immunity; to authorize; as, to privilege… … The Collaborative International Dictionary of English
privilege — (n.) mid 12c. (recorded earlier in Old English, but as a Latin word), from O.Fr. privilege (12c.), from L. privilegium law applying to one person, later privilege, from privus individual (see PRIVATE (Cf. private)) + lex (gen. legis) law (see… … Etymology dictionary
privilege — ► NOUN 1) a special right, advantage, or immunity for a particular person or group. 2) an opportunity to do something regarded as a special honour: she had the privilege of giving the opening lecture. 3) the right to say or write something… … English terms dictionary
